„Сингер” – една от колосалните измами на всички времена

През пролетта на 1846 г., роденият 27 години по-рано младеж Елиас Хау, напуска Америка с кораба „Виктория и Алберт”. Крайната му цел е Англия и Лондон, където възнамерява да продаде своята шевна машина.
Хау е наясно, че изобретението му е революционно, но в Америка леката промишленост не е сред водещите отрасли, за разлика от Англия, където шивашките фабрики не са рядкост.
По онова време шевните машини шият със скоростта на ръчен бод, и работничките припадат и умират във фабриките от непосилния ритъм на работа.
Рижият механик от средните щати е зареден с оптимизъм, нищо не е в състояние да го разубеди, че машината му няма да промени бъдещето и да пожъне успех. Историята разказва, че младият изобретател видял машината си насън, като съчетание от вече откритите от Вайзентал и Сент шевни конструкции. Но машината, която той създава е с много по-голяма скорост, спестява време, лесна е за ползване. А светът се нуждае точно от такава машина.
В Лондон младият механик отсяда в хотел, пуска обява във в. „Таймс”, но минава повече от седмица, без някой крупен фабрикант да реагира на обявата му. Отзовава се само скромен собственик на фабрика за корсети, който купува машината за 250 лири, но няма достатъчно средства да откупи и правата, което предопределя и бъдещето на това откритие.
Шевната машина на Хау остава в аналите на историята и като една от най-хитрите и безсрамни кражби на интелектуална собственост.
Една вечер съдбата завежда младия откривател на „Пикадили” и го среща с уличния търговец на кичозни произведения на изкуството, Исак Мерит Сингер. Елиас Хау купува гравюра от него, и така се поставя началото на тяхното приятелство. След дългите самотни дни и нощи, младият американец най-после среща някого, с когото да поседне на приказка в евтина кръчма край Темза. С течение на времето, двамата се сближават още повече. Механикът споделя за откритието си, без да знае почти нищо за британския си приятел, което се оказва фатално за бъдещото му.
Кой е Исак Сингер?
Бивш моряк и жиголо, пробвал и различни други дейности, в опити да открие нишата, която ще му помогне да спечели пари и слава. Дочаква шанса на живота си, като уличен търговец, и участник във вечерни представления, с оглавявана от него театрална трупа. Запознанството с Елиас Хау му отваря пътя за успеха.
Сингер е достатъчно умен, за да усети, че машината на американеца ще му гарантира успешна кариера и охолен живот, но само ако реализира проекта на приятеля си в Америка. Докато Сингер крои планове, Елиас изработва още една машина, предназначена за продажба. Мургавият му приятел присъства на създаването на машината, не пропуска нито едно подробност, тайно скицира нейния план. После присвоява парите на театралната си трупа и заминава за Америка. Установява се в Бостън, открива магазин и започва да се представя като откривател на шевната машина. Смекчаващо наглата кражба обстоятелство е, че Сингер все пак успява да усъвършенства малко шевната машина на Хау, да използва по-пълноценно нейния потенциал. Част от спечелените пари са вложени в просторен магазин за производство и търговия с шевни машини, носещи името „Сингер”.
Докато Сингер се радва на слава и пари, останалият в Англия Елиас Хау живее повече от мизерно. Жени се, започва да  се грижи за  жена, три дъщери и болна тъща. Липсата на перспектива за по-сносен живот, а може би намесата на  Фортуна,  го подтиква да се върне отново в Америка, където започва нископлатена работа. Животът му изглежда предначертан, докато негов стар приятел не му показва вестник, в който е отпечатана обява на Сингер. Разгневен, Хау заминава за Бостън, среща се с бившия си „приятел”. Уличният търговец и актьор е напълно променен – излъчва високомерие, студенина и пресметливост. На другия ден вестниците публикуват новината: „Хау срещу Сингер”.
Истинският откривател на шевната машина завежда иск срещу Исак Сингер за плагиатство. Новината се превръща в истинска сензация, но страните в спора са неравностойни: морал срещу пари. Процесът изглежда предварително решен. На първото дело се явяват бивши колеги на Хау, свидетелстват в негова полза, показани са и варианти на първите му чертежи на машината. Въпреки доказателствата, делото се проточва. Два дни преди последното заседание, Хау е уволнен от работа, семейството му замръква без кора хляб на масата. Авторът на шевната машина е принуден да избира – правдата или пълния стомах.
Избира второто.
Във вестниците излиза съобщението, че двете страни в спора са постигнали споразумение, и делото е прекратено.
Елиас Хау продава изобретението си на Исак Сингер със задна дата. Получава прилична сума, с която погасява заемите си и открива малка шивашка фабрика. Умира преди да навърши 50 – години, без да успее да петентова и друго свое откритие – механичната закопчалка, първообраза на днешния цип.
Вестниците не отбелязват смъртта му.

Източник:  mejdu-redovete.com

Коментари