Приказка за звънчетата

Един поп се движи с каруца из полето. Гледа един мъж коси трева, а на краката му завързани едни големи звънци. Станало му интересно на попа, приближил се и попитал:
– Човече, защо са ти тези звънци?
– Отче, като звънят звънците, всички животинки в тревата ги чуват и бягат. По този начин няма да им направя нищо лошо.
– Добра душа си ти, сине мой…
– А, не! Грешен съм, отче
– И какви са ти греховете?
– Ами работя при един богаташ. Когато той тръгне с коня за града, аз със стопанката… ох, колко съм грешен!
– Не е голям грях това, сине. Заради доброто ти сърце, Господ ще ти прости. Други грехове, имаш ли?
– Имам, отче. Когато господарят и господарката тръгнат с коня за града, аз с дъщеря им… ох, колко съм грешен..
– Да, това е сериозен грях, синко, но заради любовта ти към живинките, Господ ще ти го прости… Друго?
– Ами когато господарят и господарката тръгнат с дъщеря си пеша към града, тогава аз с коня…
Попът го прекъсва:
– Сине! Аз мисля, че тия звънчета, не на краката трябва да си ги връзваш, май…

Коментари