Да ви се оплача. Майка съм на прекрасно момче. Всяка сутрин….

Да ви се оплача. Майка съм на прекрасно момче. Всяка сутрин му правя чудесна закуска, но той не желае да я яде. Правя му и фрешове, но и тях не докосва. Предполагам поради тази причина трудно ходи и по голяма нужда. Опитах се да му дам разхлабително, но и това се посрещна с възклицания и викове. Гледам да му давам свобода – понякога го оставям сам да си избере дрехите (намесвам се само ако навън е много студено, а той иска да излезе само по една блузка и тънко яке). Ето, онзи ден се разболя, вдигна температура, едни сополи, едно чудо. Дадох му нурофен, цяла нощ лежах на пода до леглото му да му меря температурата и да му сменям изпотените дрехи със сухи. Постоянно вървя след него да му духам носа, да му давам сиропа от бъз и витамините. На вечеря пак не поиска да яде. Направих му чудна пилешка яхнийка, а той само я близна и до там. Почти не говори…. и това ме тревожи. Постоянно му купувам нови неща, за да го зарадвам – пак всичко се посреща с цупене. Това опониране за всичко много ме наранява, но най-тежко ми стана, когато на всичките тези грижи и угаждане, една вечер докато го галех по главата за заспиване, се обърна и ми каза:
– Мамо, с жена ми мислим да се изнесем.
И онази уруспия, снахата лежи до него и ме гледа самодоволно. Права беше баба ми, като казваше едно време, че майчинството е неблагодарна работа.

Коментари